SwConfig Ver 3.2 – ръководство за програмиране Конфигурационния суич (КС) може да бъде многократно препрограмиран, като параметрите предварително се описват в текстов файл, който се задава като параметър на програмата SWCONF.EXE. След като се програмират, новите параметри се запазват, независимо от захранващото напрежение, до следващото програмиране. Списък на основните параметрите с техните стойности по подразбиране: Глобални параметри (за целия суич): GLOBAL_VLAN = Disable Параметри за всеки порт (x = 1,2,…,8): PORT#x_AUTONEGOTIATION = Enable PORT#x_VLAN_INDEX = y (x = 1,2,..8; y = A,B,..H) Параметри за всяка VLAN: VLAN_A_MEMBERSHIP = 00000001 VLAN_A_802.1Q_TAG = 0x000 Програмиране Програмата swconf.exe работи под Windows 95/98/ME/NT/2000/XT като конзолно приложение. Драйверите, необходими за нейната работа, се качват предварително, например чрез WinPcap_2_3-nogui.exe (Copyright © 1999-2004 NetGroup, Politecnico di Torino, Italy). Ако имате качена по-нова версия на WinPcap можете да работите с нея. Преди да стартирате swconf.exe, трябва да си подготвите конфигурационния файл, в който описвате всички параметри, чийто стоности са различни от тези по подразбиране. Изпълнете следните стъпки:
Конфигурационен файл Конфигурационния файл трябва да започва със ‘SwConfig 3.2’. Всеки ред, започващ с ‘;’ се приема за коментар. Параметърът ‘NIC_MAC’, който задава MAC адреса на мрежовата карта, от която става програмирането, трябва да е преди останалите параметри. Редовете могат да съдържат до 80 символа, като всеки ред завършва с идентификатор за ‘край на ред’ – например ако създавате файла с NOTEPAD, WORDPAD, WORD и т.н. не може да разчитате на автоматичното пренасяне на нов ред а трябва да натискате ‘Enter’ в края на всеки ред. След името на всеки параметър задължително следва знак ‘=’, след който се задава стойността му. Броя на интервалите преди и след знака ‘=’ са без значение, но пред имената на параметрите не може да има други символи, в това число и интервали. Препоръчително е ако се оставят празни редове, те да се маркират като коментар, т.е. 1-вия символ от реда да е ‘;’. Освен параметъра ‘NIC_MAC’ останалите параметри не са позиционно зависими и могат да се намират на всеки един ред от файла. Не се прави разлика между големи и малки букви както за имената на параметрите, така и за техните стойности. За параметрите, които изискват IP адрес се ползва следния формат: a.b.c.d където a,b,c и d са цели числа в диапазона от 0 до 255 включително, изписани в десетичен вид (например: 128.204.75.10) Формата на MAC адресите е следния: a-b-c-d-e-f където a,b,c,d,e и f са цели числа в диапазона от 0 до 255 включително, изписани в шестнадесетичен вид (например: 00-52-8C-5A-32-03) Формата на стойностите за еднобитовите параметри е следния: 1 – Enable, En, On, 1 0 – Disable, Dis, Off, 0 Примери за невалидни команди:
Примери за валидни команди: GLOBAL_VLAN = Enable Приложение А: Пример за конфигурационен файл SwConfig 3.2 Този файл разделя суича на три виртуални мрежи, като порт#1 и порт#2 са във VLAN_A, порт#3 и порт#4 са във VLAN_B а останалите портове (5,6,7,8) са във VLAN_C. Освен това на порт#1 се слага ограничение 10Mbps (Full/Half duplex в зависимост от устройството, което е свързано към него). Приложение Б: списък на допълнителните параметри Допълнителни глобални параметри: GLOBAL_LED_MODE Допълнителни параметри за всеки порт (x=1,2,..,8) PORT#x_REMOTEFAULT_ANEG_CAPABLE Пълен списък на параметрите (english) има тук... |
За повече подробности: mlab МАЙМУНКА mail ТОЧКА bg